Аз, моя милост и душата
" Коя съм аз? " е може би... не, не, сигурно е най-предизвикателният и извънредно злепоставящ въпрос, който е трябвало да разясня. Не пред другите! А пред самата мен.
През годините постоянно са ми го задавали и реакцията ми е била еднообразна. Доскоро не знаех по какъв начин. Винаги съм отговаряла незадълбочено: " Ами, момиче съм… ", " Развивам се в медиите… ", " Добра щерка съм… ", " Имам прелестни сътрудници и другари... " и толкоз. Еднообразен репертоар, който използвах редовно – уж с цел да изместя тематиката, а то било, тъй като самата аз не съм знаела коя съм!
Незадоволителни отговори за мен, камо ли за други. Признавам, не се намирах за безапелационна, макар че съм казвала истини. След следващия подобен случай се замислих – ако не познаваме себе си, по какъв начин можем да се представим съответно пред другите?! Десетки години се определях по отношение на кариерата ми, връзките и някои лични предпочитания. Дали в действителност това ме дефинира като човек? Като душа? Това ли е моята същина?
Разсъждавайки по въпроса, се прибрах у дома след следващата предизвикателна вечеринка. Отключих вратата, прекрачих прага й, затворих я и облегнах гърба си на нея, с цел да се спусна надолу и да седна на земята. Отдъхнах си от целия звук в съзнанието и повдигайки глава, се огледах към себе си. Погледът ми преминаваше като скенер през заобикалящото ме пространството, което назовавам " дом " (дори да е под наем) и ми направи усещане, че то е разграничено на 4 елементи – хол, баня, спалня и кухня.
Сигурно се питате:
И какво от това!
Замислих се, цифрата 4 по този начин прокънтя в мозъка ми, че счетох за любопитно да ревизира в интернет какво значи тя. Въпреки късния час включих компютъра и по основни думи започнах да диря пояснение. Времето минаваше, източниците по нищо не си приличаха, а отговор към момента не намирах. Упорито търсих, отказвайки да си лягам, до момента в който не схвана. Откровено казано, на подсъзнателно равнище усещах, че душата ме води по пътя на себеосъзнаването, само че още не знаех къде ще стигна.
През годините постоянно са ми го задавали и реакцията ми е била еднообразна. Доскоро не знаех по какъв начин. Винаги съм отговаряла незадълбочено: " Ами, момиче съм… ", " Развивам се в медиите… ", " Добра щерка съм… ", " Имам прелестни сътрудници и другари... " и толкоз. Еднообразен репертоар, който използвах редовно – уж с цел да изместя тематиката, а то било, тъй като самата аз не съм знаела коя съм!
Незадоволителни отговори за мен, камо ли за други. Признавам, не се намирах за безапелационна, макар че съм казвала истини. След следващия подобен случай се замислих – ако не познаваме себе си, по какъв начин можем да се представим съответно пред другите?! Десетки години се определях по отношение на кариерата ми, връзките и някои лични предпочитания. Дали в действителност това ме дефинира като човек? Като душа? Това ли е моята същина?
Разсъждавайки по въпроса, се прибрах у дома след следващата предизвикателна вечеринка. Отключих вратата, прекрачих прага й, затворих я и облегнах гърба си на нея, с цел да се спусна надолу и да седна на земята. Отдъхнах си от целия звук в съзнанието и повдигайки глава, се огледах към себе си. Погледът ми преминаваше като скенер през заобикалящото ме пространството, което назовавам " дом " (дори да е под наем) и ми направи усещане, че то е разграничено на 4 елементи – хол, баня, спалня и кухня.
Сигурно се питате:
И какво от това!
Замислих се, цифрата 4 по този начин прокънтя в мозъка ми, че счетох за любопитно да ревизира в интернет какво значи тя. Въпреки късния час включих компютъра и по основни думи започнах да диря пояснение. Времето минаваше, източниците по нищо не си приличаха, а отговор към момента не намирах. Упорито търсих, отказвайки да си лягам, до момента в който не схвана. Откровено казано, на подсъзнателно равнище усещах, че душата ме води по пътя на себеосъзнаването, само че още не знаех къде ще стигна.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ